Пари за енергийна ефективност има. Кой ще ги вземе?

Казват, че бедността не е порок. Но ако най-бедният гражданин на Европейския съюз харчи с 40% повече енергия от средния европеец и в същото време може да си позволи едва малко над 41% от потреблението му, значи нещо не е наред. Ако числата ви объркват, образно казано, горното означава, че българинът е отворил широко вратите и прозорците си посред зима, надул е чисто новия си китайски климатик и силно негодува от това, че няма да ходи на ресторант, защото сметката за тока му е "изяла" вечерята. Международни проучвания показват, че около 40% от енергията се употребява в сгради. Това е повече и от производствените инсталации, и от транспорта поотделно. Днес в страната има огромен брой сгради, чиито показатели за енергийна ефективност дори не са виждали отдалеч действащите норми, на които отговоря новото строителство. А тъй като спестяването на енергия за противодействие на измененията в климата е сред основните приоритети в Европейския съюз и е част от политиката на България, за него има предвидени значителни възможности за безвъзмездно (а и възмездно) финансиране. Конференцията BuildinGreen на 11 март, организирана от "Градът медиа груп", ще трябва да разясни част от тези възможности и да очертае най-късите пътища към повишаването на енергийната ефективност в сградния фонд - обществен (собственост на държавата или общините) и частен, съществуващ и новоизграждащ се. Какви са несъвършенствата на действащото законодателство, доколко то стимулира строителството и обновяването на сградите в съответствие с принципите на устойчивото развитие, отговаря ли нормативната база на европейските изисквания? Какви са възможностите за усвояване на безвъзмездни европейски средства в условията на финансова криза и защо енергоефективно строителство ще определя бъдещето? Това са част от въпросите в дискусиите, които трябва да популяризират решенията, задвижващи колелото на устойчивото развитие - пълния пакет от мерки, които ще намалят разходите за употреба на сградите и в същото време ще пазят планетата от глобалното затопляне. Макар че няма предвидени директни средства за енергийна ефективност, по няколко оперативни програми от страна на Европейския съюз са отпуснати над 700 млн. лева, които могат да се използват за внедряване на енергоефективни мерки в съществуващия сграден фонд, включително и интегрирането им с възобновяеми енергийни източници. Редица общини и държавни ведомства вече имат опит в усвояването и на тези безвъзмездни средства, и в работата с частния сектор по договори за енергийни услуги (т.нар. ЕСКО схеми с гарантиран резултат), и в използването на предоставяното от държавата или международни финансови институции целево финансиране на мерки за енергийна ефективност. Факт са и вече изпълнени програми за обновяване на частни сгради, както и поуките от грешките и изводите от вече осъществените проекти. Но все още голямата задача по обновяването на над 700 хиляди панелни апартамента в България е в застой - и заради липсата на работещи законови механизми за изпълнение на проектите, и заради липсата на финансови стимули за собствениците. Само целевата мярка за обновяване на многофамилни жилищни сгради по оперативна програма "Регионално развитие" трябва да донесе 80 милиона лева безвъзмездна помощ, когато стартира, но само ако към нея има интерес. Последното означава, че трябва и да се намерят достатъчно блокове, в които собствениците да постигнат единодушие, за да направят сдружение, което да кандидатства за финансиране. Проблемите се коренят и в практиката (или по-скоро липсата й) на поддържане на сградите в режим на етажна собственост, но и в липсата на обвързаност между закона за енергийната ефективност, закона за етажната собственост и закона за устройство на територията, коментират експерти. Наред с това се чувства нуждата от създаването на единна национална структура, която да координира процесите по обновяване на сградния фонд. Предпоставка за ефективно усвояване на европейските средства и за прилагането на ясна и целенасочена политика за енергийната ефективност е създаване, разработване и реализация на стратегия, които да координират осъществяването им, обобщават експертите. Автор: Строителство Градът